III част
А в главата на Виктория...
„Искам, мога, желая го, ще го имам... да му се невиди, за нищо не ставам... Раян, излез ми от главатаааа”
- Виктория на дъската! - Г-жата по биология, видимо ядосана на някого. Вики беше толкова разсеяна, че не успя да каже нищичко, обърна отчаян поглед към Раян, който единствен я гледаше. Но надеждата й бе прекъсната.
- Виктория, тук ли си изобщо?
- Да, да госпожо. – Разсеяно отвърна Вики.
- Тогава ми отговори на въпроса.
- Аз, аз... Вики се обърна към госпожата разочарована. Г-жо, знаете, че биологията не ми е силен предмет, не мога да се справя.
- Седни си. Още по-безличен отговор...
Часовете преминаха ужасно бавно и в мъчителни мисли. В края на деня Вики изкача всички да си тръгнат. Имаше хубава тревна площадка зад училище, а тя много обичаше да ходи там, когато и се искаше да остане сама. Легна върху тревата и се загледа в звездите, същите звезди, които ден по-рано Раян гледаше. А къде ли беше той...
„Ohh I've been travelin on this road too long ...