Nov 13, 2016, 2:01 AM

Под звездното небе 

  Prose » Narratives
1331 1 2
4 min reading
Мони сдъвка набързо, подадения му залък хляб и погледна с благодарни, но все още жадни очи.
- Еее, приятелю и аз искам още, но това е, което имаме за днес! Утре, ако е рекъл Господ, ще имаме повече!- Боян погали нежно рошавия, гледащ го с обожание, уличен пес. Такава преданост не бе виждал сред хората, но при почти всички животни се срещаше, особено кучетата. Опитът му, да се намести, така че, болния му, гангренясал крак да бъде притискан минимално, за да не го боли толкова силно, не беше успешен. Не че това имаше особено значение за Боян. През годините, той беше изтърпял толкова много, че бе претръпнал към повечето неща. В момента лежеше на стълбите на метро-станция „Кюри“, до която се беше довлякъл със сетни сили. Неговият верен другар, кварталният пес Мони, неотлъчно следваше своя обожаван идол. Връзката между тях беше проста, но здрава. Боян хранеше Мони със събраната милостиня и кучето му беше безкрайно благодарно. На няколко пъти оттърва Боян от различни неприятности свързани с ч ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ангел Филипов All rights reserved.

Random works
: ??:??