Имам един спомен от много малък. Беше първи януари. Когато се събудих, под възглавницата ми дядо Мраз бе оставил един портокал. Баща ми го нямаше, сигурно излязъл по своите си работи. Явно много съм слушал през изминалата година, щом съм си заслужил тази толкова сладка изненада. Портокалите тогава бяха рядкост, а Коледа, по обясними причини, не се отбелязваше.
Този добър дядо Мраз винаги ни навестяваше през идващите години. Колко трудно беше да приемем като по-големи, че друг ни раздава подаръците. Вкъщи винаги бяхме изненадвани, не можехме да разберем как става това. И защо толкова много бърза, че не можем да го видим. За мен обикновено оставяше до вратата гумена топка, голяма и шарена. А когато станах около деветгодишен, много се гордеех с истински футбол с плондир. Мирисът на естествената му кожа го усещам и сега, след толкова много години.
Но подаръците съвсем не бяха ежедневие. Дори вкъщи на Нова година никога не сме имали елха, а само една-две борови клонки. Сигурно нашите са мис ...