Подобно на море
Разплискваше Морфей, подобно на море, вълните на екстаза.
Дете бях. Нямах страхове. Пристъпвах. И нагазвах.
Вълнувах се. И гмурках се. Летях. Сънувах как се сменят времената.
И с рибите на дъното живях, а дъното преливаше се с необята.
Строях си замък от пенливите води.
Посрещах в него странници и ги гощавах, с каквото идваше ми от сърце.
Изпращах ги, със мир и с незабрава.
Владеех своя свят. Научих го да осъзнава. Цветът уплаха е за всеки зрящ, незрящият
по цвят света не разпознава. Изследвах всеки аромат и шум. Изостряха се сетивата.
Дете сега не съм.
Студено ли е, с пелерина се намятам. Не ме вълнува плашещия цвят. Морето смелите обича. Морфей разплисква се от бряг до бряг.
Цветът му? Всеки сам си го създава…
© Лина - Светлана Караколева All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Благодаря, Силве, всеки си има малки лични тайни, като се видим... -
Завладяващи картини, Светле. Сирени ли ти шепнат тези видения и сънища?! 🍀
-
Искам да Благодаря на Всички, поспрели на страничката ми. Ще ми се всеки да сънува без да се страхува от сложните образи на виденията си и без да ги обвързва с представата на някой друг за правилно и погрешно. Да сте поетични в прозата и нека прозаичните вдъхновения намерят в поезията Ви най-красивите метафори, рими, думи... Сърдечни поздрави!
-
Сънищата са поетични пътеки, които водят към неподозирани желания...
Но понякога и до скрити страхове.!
Всъщност това което прочетох е поезия в проза.
Поздравления, Светлана! -
Еха! Заразила съм ви с поетична проза! Моят „Здравей,Септември” се оказа много опасен! Поздрав! Много хубаво ти се е получило!
-
Дори когато пишеш проза, не можеш да избягаш от поезията. Хареса ми.
-
Както ти се изрази вчера - да се завърнеш там, където не си бил, от гледна точка на възпитанието в традицията е опасно... Благодаря Ти!
-
Морфей е опасен. Води ни къде ли не... А още по-опасен е брат му...
Видения, видения... Хубаво...
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
