Стая като стая. Четири стени, два прозореца и една врата. В това помещение прекарваше свободното си време Евгени. Той често подреждаше, но малко след това в стаята цареше безпорядък. А мъжът бе на възраст, в която трябваше да реди бъдещето си. Беше в силата си. Често чуваше упреци от близки хора:
- Една стая ли не можеш да си подредиш?
- По това къде живееш човек може да си направи извод какъв си.
- Имаш време да пиеш кафета и да гледаш телевизия, а спиш в кочина.
- Как няма да те е срам да си поканиш гости, я виж какво е!
- Е, никога няма да имаш самочувствие, щом стаята ти е такава.
Евгени се прибра от работа. Отвори вратата. Усмихна се. Два чорапа на различни места го поздравиха. Една блуза протегнала ръкави за прегръдка се бе разположила до краката на един от столовете. Пепелникът отчаяно се опитваше да задържи фасовете. Огледалото се опитваше да рисува мъгла по спомен. Прах имаше навсякъде. Пердетата изглеждаха така, сякаш са пеньоари съблечени набързо. Евгени седна на дивана. Под ...