Условието да обичаш е да си бил обичан. Някога там или винаги....
Единственото което умееше беше да обича. Не с онази опустошаващата любов не и с тази като тих топъл дъждец. Любовта и беше топла, даже гореща но не изпепеляваща. Не изискваше от теб да гориш като факла и не търсеше отговор на любовта си, защото любовта и беше заразна и се просмукваше във всичките ти пукнатини, като вълшебно миро смазваше всички драскотини по душата и срастваше с твоята същност до неразличимост. Имаше опасност за по-незрелите личности да решат, че това са те - намерили себе си. А това не беше вярно. Беше тя, която с топла мъгляво пепелива розовопухкава сьс златни крайчета и пурпурна среда любов. Беше невъзможно да видиш любовта и нито в себе си нито да наблюдаваш действието и отстрани. Можеше само да я чувстваш. И това не беше лесно, пак беше объркващо. Не ти става ясно къде си ти и къде те е попълнила тя или любовта и. А беше ли нужно. Тя срастваше на всяка рана и възстановяването пак си беше твое. Тя та ...