Feb 22, 2006, 12:25 AM
Погледът на циганчето
1 мин reading
Погледът на циганчето
Рядко се случва да излизаме от затворения свят, в който живеем...
Дори в малкото ни общество, където пребиваваме, ние сме като на самотен остров всред океан от емоции.
Днес отскочихме до амбулаторията за поредната консултация. Не уцелихме времето. Нямаше никой и чистачката ни отпрати да чакаме. Пред селската сладкарница - две люлки. В червената лудо се засилва дрипаво циганче. Качих малкия синковец на жълтата и го залюлях. Погледнах към момиченцето, а то срамежливо сведе очи към земята. Беше спряло да се люлее и ни наблюдаваше с интерес. От нея се носеше характерната циганска миризма.
"Красива е" - помислих си - "Колко ли отдавна не е виждала вода и баня?"
Няма да ви я описвам. Най-обикновено дете. С правилни форми и прекрасни бели зъби.
- Колко много индийци в България! - казах на жена си, смеейки се.
Минах зад люлката на малкия и го засилвах, флиртувах с нежни думи с малката, за да се чувства равна и обичана, и я наблюдавах...
А тя занемяла от вълнение гледаше майката на детето ми и се усмихваше...
Половинката ми изцяло отдаваше вниманието си на синът ни, като му гукаше и го гъдилкаше.
В този триъгълник от погледи ехтеше веселия смях на момченцето ми...
Един ден малката ще има деца...
Надявам се този незбравим миг да остане в съзнанието й.
Представям си как нейните деца ще изпитат майчината любов и закрила, а и надявам се, бащина подкрепа...
Надявам се...
© Атанас Коев All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Защо пък трябваше да е точно циганче?
-
Да много е тъжно да, че има такива деца те нямат право да избират родителите си -Иначе есето отразява реалният и истински живот - поставям шестица, защото е наистина много хубаво
-
Велик е Твореца! Незнайни са замислите и промислите Му...
Нищо случайно няма! -
тъжно е, че има деца, лишени от елементарната любов на родителите си...
да, елементарна, защото е толкова просто да я осъзнеш и толкова лесно да я покажеш на едно създание, което я заслужава...
а всяко дете заслужава да знае, че е обичано...
дано обществото ни осъзнае, колко важно е децата ни да са щастливи!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
всичко е реално
п.п. както и за котето, и за Вихра