По-здрави, по-добри, смирени, доволни, вдъхновени-това пожелавам на себе си и на вас. И на Коледа е като на всеки ден, май всеки има нужда от подкрепа и любов, даже тези които са извършили престъпление срещу другите, срещу себе си, това пак ще да е от липса на любов..колко ни е останала, имаме ли достатъчно та да дадем и на себе си и на другите. Съвсем наскоро разбрах, че животът е болка, а тези които се усмихват, ама истински някак отвътре с едно зарево в усмивката, са благословени. Не се делим на бедни и богати, на щастливи и нещастни или добри и лоши, а на обичани и обичащи. Дошли сме на света, за да се срещнем със себе си. За тази среща се готвим през цялото време и може един живот да не е достатъчен. Благодарността не може да бъде измерена, не може да бъде малка или голяма. Тя е мярка за светлина-или я носиш в себе си или не. Някои даряват със светлина, а други с надеждата да бъдат спасени. Даже и когато не мислят, че имат нужда от спасение. Даже и когато знаят, че няма да бъдат спасени. Даването чисти. Някои казват, че нямат нужда от нищо, а точно тогава те имат нужда от всичко. А всичкото може да е някой да запали сърцето им. Или да стопли дъха им. Или подържи ръката им.  Не казвам "хората", а "някои"-защото всеки е толкова уникален и различен, аз не познавам всички хора, а само някои. Но тези, които Господ ни изпраща са точно тези, които ние сме поискали. И те ни променят, те ни побъркват, подкрепят, вдигат или пускат, те са тези, от които се научаваме или заради които продължаваме. Те са най-важните.Благодаря, че ви има. Като Коледните звезди, които ни помагат да намерим пътя към себе си.

Бъдете Коледни звезди!