Oct 21, 2016, 10:30 PM

Пожълтели снимки 

  Prose
809 1 0
2 min reading
Имаше време, когато можех да се закълна, че ще останем заедно завинаги. И всеки път, когато хората ме питаха защо ти си моята отрова и въпреки това аз се връщам към теб винаги - аз просто не знаех отговора. Не знам дали сме пораснали толкова, че да мога да погледна в лицето ти и да те гледам с удоволствие и носталгия. Нещо ме задавя когато си мисля за теб и на моменти не мога да различа дали е омраза или някаква изостанала любов, която не съм могъл да изчистя. Казват, че някои хора обичаш завинаги и прощаваш с времето. За това ли все още се питам кой прав и кой грешен.
Мислех си за теб последните дни, за този ден и как неизбежно наближава. Как сме поели по пътя си, толкова различен и ни довел пак толкова близо. Този път минаха колко - две, три години - откакто не съм виждал лицето ти. Мога само да гледам как навън вали яростно и да си мисля за теб, да си мисля, че по някакъв начин дълбоко наистина си ме обичал. И никога не си пуснал това да си отиде през прозореца както пуснахме нашето ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Нероден Никогав All rights reserved.

Random works
: ??:??