Отварям очи. Припомням си всичко, което видях. Стоя неподвижна.
Трябваше ли да владееш дори сънищата ми? Всяка вечер те виждам.
Виждам красивите ти зелени очи, вперени в мен. Светлата ти коса,
помръдвайки заради вятъра и все така разрошена по твоя начин -
до болка познат. С какво те отблъснах? Какво сторих? Аз все още те обичам,
съкровище! Защо след толкова щастливи мигове ме изостави?
Блясъка в очите ти, когато ме погледнеш, го нямаше вече.
Изведнъж всичко си отиде - мечтите ми, целите ми... ти...
щастието ми се срина. Ти беше животът ми. Моята сродна душа.
Не искам да живея и ден без твоята топлина. Без целувките ти...
без дразнещите ти навици дори. Не мога да си представя още
сутрини като тази, когато няма да виждам лицето ти на ...