Есента бавно, но сигурно наближаваше. Златна Добруджа бе по-красива от всякога. Накъдето и да погледнеш, небесата и се сливаха едно в друго като море. Малки бели облачета плуваха по синия фон. Златните жита покриваха нивите от единия край до другия. Селото се беше оживило и всички работиха. Историята се e случила в Добричкото село - Медово. Там природата разкриваше златните си земи, свободния си живот. Птичките пееха радостно, а селяните работиха неуморно. Като че ли можеха да го правят вечно. Навели глави над златните ниви те хвърляха с такава бързина и сръчност сърповете си, че чак учудваше моята персона. В селото имаше няколко млади моми, които с красотата си омайваха всяко момче. Но най-красивата от тях бе Рада. Момата бе наследила морско сините очи на баба си Пена и русите коси на майка си Ганка. Със тези очи тя привличаше всеки, като че ли имаше някаква тайна сила. Майка и беше патриархална жена и искаше да я омъжи за десет години по-възрастния от нея Ангел. Той бе добро момче, н ...