Помниш ли?
Хей, помниш ли ме? Да, това съм аз. Момичето от детството ти, твоята най-добра приятелка, допреди 3 години... Аз съм същата като онази, с която всяка сутрин се срещаше на кръстовището със счупените светофари и споделяше пътя си към училище, с която делеше обяда си, на която споделяше тревогите си, чувствата си... всичко.
А защо са счупени? Защото, ако не си забравил, един ден на връщане от училище на нас ни омръзна все това място да е краят на пътуването ни, на разговорите ни, на смеха ни. Решихме да му отмъстим за това, че ни разделя и тогава ти взе един камък от земята. Хвърли го с всичка сила и уцели лампичката на единия светофар, която светеше в червено. Теб не те интересуваше какво ще си кажат шофьорите, нито минувачите наоколо. Беше дете. Едно немирно дете, изпълнено с желание за живот. Точно това харесвах в теб... По някакъв начин придаваше и на мен част от това желание и именно така живеех. Бях като заразена. Болна от неизлечима болест, а ти беше наркотика, който ме ...