2 min reading
Никога няма да забравя моята комшийка Радка - винаги запряна от съпружеските си задължения и винаги отворена за всякакви отворени общества. Затова съвсем по своему - отворено и затворено, прие кончината на своя съпруг като своя отговорност.
Отворената и отговорност пролича още по време на погребението, защото още докато спускаха в гроба любимия и съпруг, тя съвсем отворено понамигна на някои отделни мъжки индивиди, дошли да изпратят в последния път своя приятел и другар. В неговите вечни времена.
Затворената и отговорност си личеше по черните дрехи, които беше взела назаем от една нейна приятелка - също отворена и затворена като нея, също вдовица и нейна сестра по оръжие. И двете съвсем затворено плачеха и се утешаваха взаимно.
На самото погребение присъстваха най-различни обществени дейци. И макар че покойникът беше най обикновен свирач на медна тръба в морският гарнизонен оркестър, едва когато почина (лека му пръст) общинският кмет се сети, че са братовчеди по майчино коляно. Заместн ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up