От вчера имам уговорка да гледам детенцето на съседите - до обяд! Имали някакъв си ангажимент. Докарват ми го към седем и тридесет сутринта. То пита за плановете. Имайки като на идея да го ангажирам в някакъв вид дейност характерна за възрастните му отговарям:

- Първо си оправям леглото. Моите играчки са книгите на писалището. Подреждам си ги за добро утро. След което си измивам зъбите. Насапунисвам си темето и лицето. После си обръсвам брадата и главата. Така изглеждам по-млад и красив… Иначе с плешиво теме и къдрици над ушите може и да те плаша. Като за финал на задълженията си - поливам цветята. А като свършим всичкото това, можем да я подкарваме с играта. Ти сега в какво от тези неща, които ти изброих би ми помогнал? – завършвам с въпроса аз и виждам, как малчугана кимва пренебрежително с глава:

- Ще си помисля! – тръсва алаброс моят гостенин и поглежда към тавана.

Та така!

Не му досаждам повече с нравоучения. Завъртам се кръгом, оставяйки го да си умува насред коридора и отивам в кабинета си. Сядам на бюрото, очаквайки малкият да дойде при мен.

Но не.

Него го няма.

След като три четири минутки търпеливо се взирам във врата, махвам с ръка и започвам да подреждам записките си от снощи. По някое време чувам, как чешмата в банята започва да тече. Мисля си:

"Малкия сигур точи вода, за да полива цветята."

Така де!

Ама то вече къде цели пет минути шуртенето не спира. Това ме усъмнява - отивам при него... И какво да видя! Юнакът насапунисал цялата си глава с пяна за бръснене. Първоначално гледката малко ме стъписва. След което започвам да се чудя, как ли е по-педагогически да реагирам… В смисъл дали да избухна в смях - който ако съм честен здравата ме напъва от вътре - или по театрално му да се направя на сърдит. Накрая, влагайки цялото си налично старание оставам равнодушно сериозен и тихо, и спокойно проговарям:

- Извинявай! Само да попитам! Това сега, което си го направил с пяната - точно каква част от помощта, за която си говорихме се явява?

Моят малък гост ме поглежда някак си косо и авторитетно заявява:

- Избрах си да ти помогна да бъдеш по-млад и по-красив!

- Ахааа! Благодаря! Благодаря! И защо точно това?

- Не ми се иска после моите приятелчета да ме подиграват, че си играя с грозни дядовци!

- Ахааа…! Ааа… Как по-точно ми помагаш?

- Ами ето! Сложих си пяната за бръснене навсякъде по моята глава, за да ти е по-лесно после ти да си обръснеш твоята!

- Ахааа... Значи ти си сапунисваш твоята глава, за да мога аз да си обръсна моята глава?

- Да!

- Ахаа… И казваш, че по този начин ми спестяваш време? Така ли?

- Да! – категоричен е малчугана и пита недоумяващо – Защо!? Не си ли личи?

ПП: 
Вдъхновението за разказчето ми дойде докато гледах едно фотосче в нета.