Понеделникът ми започна гръмотевично, намръщено и с главоболие.
Облаците се бяха скупчили навъсено един до друг в най - сивото сиво, което бях виждала някога.
Беше едва началото на Септември, а в сърцето ми вече бушуваше пролет - зелена, като любимото ми зелено, съвсем леко загатнато в очите ти.
Като онази поляна в Западен парк, на която ме заведе преди три години и където прекарахме целия си следобед.
Като зелената салата, която почти целогодишно обичаме да си правим.
Като онази зелена блуза, която облякох само няколко пъти, но ти страшно много хареса.
Пролет - зелена и свежа, като чувствата, които изпитвам към теб, и които растат ежесекундно в душата и сърцето ми, откакто сме заедно.