II глава
Понеделник.
Часовникът удари 2 и 30 следобед. Той се обу и понечи да излезе, но се сети, че е забравил да си вземе телефона, повърна се, видя го на малката поставка пред голямото огледало, протегна се да го вземе, но изведнъж през главата му, със скоростта на светлината премина една единствена мисъл, че може Сара да го потърси. Почуди се, не искаше да говори с нея, не сега, а знаеше, че тя ще му се обади. Случайно видя отражението си в огледалото, видя Сара, усмивката й, спомни си как го целуваше пред това огледало, чу смеха й, после видя очите си и се почувства като някакъв престъпник и побърза да излезе. Бягаше от собствения си дом, като че ли не беше у дома си, а бе влязъл с взлом и сега чуваше сирените на полицейските коли и гласа на следователя да говори от мегафона ”Ийтън Томсън, няма да се измъкнеш”. ”Няма да се измъкнеш” това отекна в главата му. Взе ключовете и с бързи крачки стигна до колата си, влезе ,запали я и тръгна. Бързаше, а дори не знаеше дали го иска, дали и ...