Беше месец май. Топъл ден, покрит с облаци, оцветени във всички нюанси на сивото. Събудих се както всеки друг делник в седем сутринта, но тази сутрин беше коренно различна от останалите делнични утрини. Теб вече те нямаше.
Теб вече те нямаше, застанал на прозореца на отсрещния блок с чаша сутрешно силно, горещо кафе в лявата ти ръка и димяща цигара, избълваща дим като комините на ТЕЦ-а , виждащ се от балкона. Нямаше те и на обяд, чакайки ме на нашата уличка. Ти беше другаде. Ти се беше скрил зад един облак високо, високо на небето. Беше отлетял там наскоро и беше оставил тях и мен. Беше ме оставил да те чакам сутрин на прозореца с чаша кафе и цигара, гледайки към вече черния ти прозорец. Гледайки към небето, търсейки те в някоя друга звезда, знаейки, че ти ме виждаш, но аз теб... не. Търсих те в лицата на минувачите по улиците. Търсих те в облаците на небето. Търсих те в поникващите майски цветя. Търсих те и в думите, търсих те навсякъде, но никога повече не те намерих.
Макар и да обич ...