- Искам те! – прошепна той. – Искам пак да сме заедно. Искам те… Обичам те… - и сведе поглед.
Беше му трудно да го каже. А защо? Обичаше я с цялото си сърце, а едва сега успя да ù го прошепне.
„И аз те обичам. Не спрях да те обичам” помисли си тя и също сведе поглед. Но вместо това му отговори:
- И двамата знаем, че няма смисъл.
- Защо?!
- Защото…
„Защо наистина?” Тя често се питаше как е възможно двама човека да се обичат и въпреки това да не могат да са заедно. Ами понякога просто се получава така.
- Не ме ли обичаш? – попита той едва-едва, страхувайки се от отговора ù.
Тя го погледна, а очите ù блестяха от сълзи. Той се усмихна – да, тя го обичаше. Сърцето му заби учестено. „Може би!” Може би…
- Отново няма да се получи. И този път няма да издържа. – Сълзите потекоха по лицето ù. Вече не ги криеше.
- Не! Този път ще се получи!
Но… Знаеше, че тя е права. Нямаше да се получи. Сърцето му се сви от болка. „Най-гадно е, когато виждаш как всичко рухва и знаеш, че не можеш да направиш нищо ...