– Понякога мечтите разболяват – каза ми тя.
В резултат - настинах мечтаейки. Сега търся ваксина за такава настинка.
Човек се привързва не към обекта, а към емоцията която носи той /обектът/. Манипулирано от егото, съзнанието изисква повече /всичко/, обричайки чувствената усетност на постоянна неудовлетвореност. Да, зная, моите зависимости имат отношение единствено и само към моите представи, не към реалността. Моите демони са си мои. Реалността /животът/ наказва мечтателите. Е, и! От това, колко голямо е едно желание, зависи колко дълго ще трае заблудата.
Мисълта води емоцията. Думите овладяват мисълта. Логично. Но!
Способността да анализираш, изисква известно отдръпване. Отдръпване, чието следствие единението,
носи както спасение от покварата на множеството, така и обреченост в несподеленост /неразбиране/. Наложените цели /от същото това множество/ опорочават избора. Целта е, поддържане
определено ниво на себеуважение.
Себеуважение обвързано с остойностяването на Аза. Себеуважение, за ...