Mar 3, 2018, 8:10 PM

Понякога най-силно обичаният човек, се оказва най- 

  Prose » Others
997 1 2
1 min reading
Усещането, че си някъде сама из дълбините на душата си и търсейки него – човекът, който обичаш, чието име е заковано нейде там и никой не може да го измести. С години това се задълбочава все повече и образува една голяма -пулсираща от емоции тръпка, която обаче е толкова надълбоко в гърдите, че чак те изгаря. Никой не знае какво ти е, защото пред другите си силна, си различна, си весела или пък тъжна, но точно там ти си най-истинска и се чувстваш най-себе си, на място. Обаче човекът, чийто сърце е негово го няма, той никога не е идвал, няма и да дойде. Дори не подозира какво блика там вътре, заради него – какви усещания за порив, страст, желание, емоции и копнеж взети заедно, примесени с доза разочарование, пак от него. И така години наред това чувство стои точно там и от време на време напомня за себе си и прави живота ми хаос. Разбира се има моменти, в които аз съм щастлива с хора – други мъже, приятели, но точно тези емоции, не съм изпитвала към никого. Спомените ми с него – не са м ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Bebcheto bebe All rights reserved.

Random works
: ??:??