Порцеланов свят
Отново сънувам кошмар. Не мога да се събудя. Сънят се е слива с душата ми.
В този момент проблемите започнаха да пълзят като охлюви след дъжд. Не знаех как да постъпя и по кой път да поема. Пред мен бяха множество от табели с различни посоки и неизвестен край. Харесах си пътя, водещ към къщи.
Преди години напуснах дома си с неясни цели, обезверена и потопена в черни и безплодни мисли.
По стар навик тръгнах сама. С мен се надбягваха ниви със слънчогледови пити, узрели жита и някой друг позакъснял щъркел.
Безкрайни минути на път. Замайвам се. Броя самотите с различни лица.
За по-малко от час съм пред къщи.
Страх ме е да докосна вратата - призрачно сребриста е. По-добре да влезна, дори да се озова в другия край на живота си.
Най-после отключих. Коридорът е дълъг и тъмен, студен. Всичко е в дърво и мрамор. Като старинен замък. Дебели стени и огромна камина - без жар.
Минавам през първия етаж. Една, две, три, четири стаи... Изпълнени с прах и тишина.
С безброй огледала и стари чаши, препълнени с горчивина. Години наред залоствах прозорци от страх и не разплитах паяжините на самота и ярост. Не се завръщах. Оцелявах.
Тези стълби... напомнят... пътеката към кулата на всичките ми саможертви.
Вече съм на втория етаж. Приятно е. По-светло, дори и слънцето се опитва да ме докосне - с пръст от светлина.
Всичко е различно. Тук мога да остана. Влизам в овална и синя стая. Това е стаята ми за размисъл и опасения. Следите от прах и самота са нищожни.
Втората стая – детската. Приятно е. Жълта и топла е. Настъпвам мек предмет. "Мила моя мамо...". Сивото зайче на децата. Очите ми се замъгляват от сълзи.
Влизам в трета стая. Хм, това е спалнята. Началото и краят в живота ми. Бързам. Почти с невероятна сила нахълтвам в кухнята. Да не се задържам много тук. Познат ми е всеки детайл.
Все по-уверено вървя по стълбите към третия етаж. Тук се усеща свободата и мирисът на запалени факли с мечти.
Празно е. Искам да си купя маса и два стола. Няма да стоя сама , опасно близо до Боговете.
Ще си нарисувам живот и пристанища за бездомни мисли. Може и любим, но този път да не е от камък.
Тези стълби... трябва да ги изкача. Никога преди не отворих вратата на тавана. Задушно е. Тя ме чака. Не я виждам, но знам, че е тук. От години лекува липсите ми. Няма да я гоня. Ще ми носи писма – неполучени, от онзи край на суета и мрак. Добра е. Само тя остана след всичките неизгорели свещи и непокълнали жита. Не се страхувам. Птица е - кукумявка. Всичко ще подредя. Дори и сънищата си. Няма да се крия под крило на гълъб от срам и отшумели безумия.
Домът ми е ще е крепост. С дванадесет стаи. За всички сезони на бягства и отминаващи брегове.
Искам да стопля в прегръдката си хамстер. Да го обичам, а той да ме запази - като житно зрънце. За най-тежките и неплодородни дни.
Ритуал съм. И хляб. Боли от незапалено огнище.
Не мога да съм пепел, не ми приличат порцелановите урни.
Имам само час - оставане. Другото е път... И събуждане.
© Яна All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
На свой ред ще кажа "красивичко" написано. Имаш дар слово.
-
Дано не се счупи този твой свят!
-
Ти си поет! Да ми изпратиш някое стихотворение,Яни! Чакам те.Удоволствие...
-
Много искам да съм хамстер,дори ми отива. Добър разказ!
-
красиво пишеш...много харесвам прозата ти, мила Яна.
-
Интроспекцията винаги ни прави по- добри. А животът, животът е едно безкрайно завръщане към себе си, към истинското себе. Наблюдавайки се отстрани,само тогава, можем да се познаем, защото чак тогава си даваме сметка от какво в действително сме имали нужда. А това определено не са неясни мотиви да живеем така или така... Тогава виждаме истинските си стремежи истинската си душа. Браво, Яна. Невероятно преоткриване на себе си. Поздрави!
-
Ще си нарисувам живот и пристанища Може и любим...Просто рисувай...с любов!!!
-
Не давам мнения за проза,но за реалността-да.А това което си написала е Тя,за това е красиво,но тъжно.
-
Силно и впечатляващо! Поздравления Яна!
-
"В този момент проблемите започнаха да пълзят като охлюви след дъжд" ... от къде ги извади тези сравнения :D
-
Ей, ти май направи решителен завой. Виждам те в ново амплоа. Прегръдка.
-
Толкова много врати има пред нас и всяка съществува, за да бъде отворена... прекрасни думи!
-
Яна хареса ми разказа,но ти трябват 13 стаи .Една да си почиваш от всички сезони.
-
Сън - кошмар, приказно сливане на съня, и душата, като Алиса в страната на чудесата... Яна в къщата на своята душевност и своя кошмарен сън, един красив порцеланов свят, нежен и раним, необичаен и сущевременно много реален... който за жалост обитава сама... А колко много ни се иска топлината на друго човешко съшество...да сгрее и разруши този студен свят на незапалено огнище...
-
Невероятна проза! Много силни редове!
Очарован съм!
Поздрави! -
Ще си нарисувам живот и пристанища за бездомни мисли. Може и любим, но този път да не е от камък.
Стисна ме за гърлото!!! -
много много хубаво и душебръкващо.
А стаята "за размисли и опасения"... -
Много, много силно. Поздрави и благодарности.
-
Яна, стахотно е!
Имам само час - оставане. Другото е път... И събуждане
Поздравления, много силна творба! -
Здравей, Яна! Всяка твоя творба търси и намира "изворчето" с живата вода на дните ни. Вълшебно е усещането. Благодаря ти! Поздрави сърдечни!
...пътища-много и пред всеки!
Аз, Ти, Ние-всички сме пътеки!
Времето полека всички извървява.
От човека до Човека Обичта остава... -
!!!
-
Хубаво пишеш...
Поздрави и от мен!!! -
Яна, завръщането винаги е трудно: в детството, към щастието, към себе си... Страхотна творба! Поздрави!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
