Кървящ, порязан сън.

Очи, разпръснати в празнотата!

Мелодия - безценно докосване.

И сливащи се кротки спомени...

В които нищо не е обещаващо.

*****

Противно е, когато облаците

са разпръснати, като въпросите, които

се скитат  с всеки  уличен разговор...

******

Тротоарът се усмихна.

Улицата потегли към тишината!

... на Пролет слънцето потъва в пот.

Дърветата крачат към своите брадясали дни.

... Тя се усмихна, когато си спомни -

за празния свят на огромното колебание!