Инес се пробуди за живот като след тежък сън. Стана пак бъбрива и искрена. Питаше ме безспир. Любопитна и будна, искаше всичко да и е ясно. Много се смеех, като ми задаваше необичаен въпрос. Нямах винаги готови отговори, но все измислях нещо. Ежедневието ни беше хубаво, спогаждахме се, Инес не беше капризна. Толкова обич имаше в тези тъмни очички…. Животът ми придоби нов смисъл. Гласуваше ми огромно доверие. Избягвах темата за смъртта на майка и. Не говорехме повече за това, но ако Инес кажеше нещо по въпроса щях да и дам подкрепата си. Бях много честна с детето и за нищо не смятах да я лъжа. Надявах се, да е преболедувала болката си. Нощем не се стряскаше с писък по време на сън. Кошмарите и свършиха. Миналото беше изживяно, затрупано и нямаше да му дадем шанс да ни унищожи живота. Смятах, че сме се отървали от спомена.
Сутрин Инес беше ведра и дяволита. Закусвахме и тръгвахме към плажа. Записах я за да се научи да плува. Бързо усвояваше. Беше като рибка във водата. Радвах и се много. ...