Apr 1, 2008, 10:03 PM

Последна година заедно 

  Prose » Narratives
1252 0 2
2 min reading
Здрасти! Казвам се Исабел и съм пиано. Пиано, което знае много тайни и неведнъж е усещало чувствата на притежателите си. Името ми е дадено от малката пианистка Зорница. Тя толкова често свиреше на мен. Чрез нотите ми разказваше за чувствата и желанията си, преживяванията. Аз винаги се стараех да я успокоя, да й вдъхна смелост и да й припомня какви мигове е имала на сцената. Мигове, които нито тя, нито аз ще забравим.
Зори често свиреше, защото имаше много концерти. По трепета, с който галеше клавишите, усещах, че се вълнува от предстоящата изява и е готова да излезе и да изсвири най-хубавата пиеса или песен. След това да се поклони пред акомпанимента на хилядите аплодисменти и да се скрие зад кулисите, уверена в успеха си. Аз никога не съм била при нея по време на концерти, но го усещах. Зорница свиреше много упорито и с голям хъс. Често сядаше на стола и почваше да мисли свои пиеси, вдъхновена от чуждите. Тогава аз бях щастлива. Знаех, че моята пианистка никога няма да ме остави.
Помн ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Николета All rights reserved.

Random works
: ??:??