Здрасти! Казвам се Исабел и съм пиано. Пиано, което знае много тайни и неведнъж е усещало чувствата на притежателите си. Името ми е дадено от малката пианистка Зорница. Тя толкова често свиреше на мен. Чрез нотите ми разказваше за чувствата и желанията си, преживяванията. Аз винаги се стараех да я успокоя, да й вдъхна смелост и да й припомня какви мигове е имала на сцената. Мигове, които нито тя, нито аз ще забравим.
Зори често свиреше, защото имаше много концерти. По трепета, с който галеше клавишите, усещах, че се вълнува от предстоящата изява и е готова да излезе и да изсвири най-хубавата пиеса или песен. След това да се поклони пред акомпанимента на хилядите аплодисменти и да се скрие зад кулисите, уверена в успеха си. Аз никога не съм била при нея по време на концерти, но го усещах. Зорница свиреше много упорито и с голям хъс. Често сядаше на стола и почваше да мисли свои пиеси, вдъхновена от чуждите. Тогава аз бях щастлива. Знаех, че моята пианистка никога няма да ме остави.
Помн ...