Jan 1, 2016, 4:29 PM  

Последната репетиция 

  Prose » Narratives
518 0 1
3 min reading
- Целуни я!
- Но защо?
- Просто я целуни!
Младият актьор извади смартфона от джоба си и погледна колко е часът. Наближаваше полунощ, а режисьорът на дълго подготвяния спектакъл все още държеше него и колегите му в театъра за последната репетиция преди премиерата в идния ден. Момчето погледна ръководителя си с презрение, ала срещна единствено празните му очи, сивеещи под венецианска маска. Въпросният режисьор беше изключително мистериозна персона - никой не знаеше името му, наричаха го единствено с псевдонима Венецианеца. Носеха се слухове, че маската всъщност прикриваше тежко изгаряне или дефект, но той така и не споделяше действителната причина за това маскиране нито на колеги, нито на журналисти. Пиесите на този известен, но и в същото време безизвестен режисьор съдържаха немалко нелогични действия, плод на спонтанни идеи, които, поднесени с маниакалния перфекционизъм от страна на Венецианеца, изтощаваха актьорите.
Момчето се наведе, повдигна брадичката на полуголата актриса, която б ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Звезделин All rights reserved.

Random works
: ??:??