Интересно - помисли си тя - какво става с оживените улици по това време на денонощието. Не за първи път пътуваше с този автобус, но сякаш за първи път усети улиците толкова празни. Или това беше сърцето й.... Поогледа се. Непознати физиономии с едно и също познато изражение. Всеки един от тях беше хванал този последен автобус за да може най-накрая да сложи край на уморителния работен ден. Едни от тях се връщаха при семействата си, където ги чака още работа, но и много топлина и приятни емоции в прохладната есенна вечер. Други пък вероятно отиват на гости на човек, който не бяха виждали отдавна, може би и на някой купон или пък на романтична вечеря на свещи. Всеки имаше някаква посока. Всеки ли? Тя за породен път са зачуди къде отива, по дяволите. Може би там - някъде при дяволите в самотата на студената й стая.
Въздъхна и отново пренесе погледа си навън през прозореца. Нямаше задръствания, нямаше пешеходци и дори спирките бяха празни. Явно всички в последния за този ден автобус слизаха ...