Dec 12, 2021, 7:54 PM

 Последната сълза на феникса 1 

  Prose » Novels, Fantasy and fiction
528 0 0
Multi-part work
11 мин reading
1.
Имаше странна линия в асфалта, която криволичеше ту вляво, ту вдясно и отвличаше вниманието от скучната, праволинейна маркировка. Намираше се в аварийната лента, но единствено в посока от София към Пловдив, затова винаги, когато се прибираше, Джони сядаше отдясно да я наблюдава. И през цялото време се опитваше да игнорира двамата отпред.
– Разбирам аргумента ти, Алекс! – натърти Стоян. – Просто ти не разбираш, че никога не е имало истински комунизъм.
– Ето, пак се почва – отвърна Алекс с отегчение в гласа. – Всеки път едно и също. Само не мога да разбера защо винаги ми го повтаряш, докато шофирам и не мога да избягам от теб.
– Не можеш да избягаш от истината. – Ако Джони не познаваше Стоян, щеше да заключи, че го прави само за да дразни Алекс. Но Стоян наистина беше убеден в правотата на абсурдните си твърдения, и често влагаше дразнещата упоритост на софиста, за да убеди и другите.
Обаче Алекс не беше като другите. За всеки от малкия социален кръг, сформиран от тримата, беше предел ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

» next part...

© Джони Иванов All rights reserved.

Random works
: ??:??