Последни думи
Когато тръгвам, недей плачи! Кажи просто – бъди щастлив, но сега си върви. И не спирай бурята, която в мен гори! Двамата с теб знаехме, че
нашият свят се крепи от невъзможните мечти. Но не плачи, знам, че съм пречка в живота ти, сякаш като бодлива тел на бойното поле, но, по дяволите, аз съм просто едно изгубено в мечтите дете. Вярвам, ала в мрака на живота очите ми не виждат. Няма лек за болестта ми, умирам - толкоз. Колко жалко?! Не ме съди, аз бях винаги човекът за утеха, да, човекът, който сякаш носеше тежестта на света на своите рамене. Ала някъде вътре в мен душата ми ридае и крещи насън, че те обича.
Тръгвам си, защото прекалено много те обичам!