Искам да ти кажа само:

- Стига черно мислене!

Позволи ми красотата на живота да ти покажа. За това че не подозираме как всичко около нас сияе когато сме заедно, позволи ми да ти разкажа. 

- Диалектиката определя човека!

- "Искаш, но не можеш да обичаш или обратното"? От липсата на логика в държанието ти ще полудея.

В ноща отнесе моята съдба и нищо не те спря. Останах да разсъждавам над това, но оправдания не открих за казаното от теб!! 

В живота се луташ нежна и чаровна. Явно търсиш себе си в съдбата си отровна, и от добрината ми към теб не се трогна. 

А усещам  че по-човечна си от всеки. Знам го защото живееш "тук от пред" а не през две преки. Помислих и разбрах! Имам няколко варианта. Не посмях да те оставя, и това че пред теб се спрях беше един от тях. В живота не е така, всеки другия да смята за будала. Но и това е част от нашата история. Спомням си жестокостта с която се отнесох към теб. Въпреки че бяхме деца, с чувство на вина и безпомощност, те моля да ми простиш и в сърцето си да ме приютиш. Отдавна изгубих много от теб, но се надявам че не е всичко!