2 min reading
Дългата и коса беше разпиляна на вълни по раменете ѝ. Лекия гланц на устните го предизвикваше да я целуне. Срещаше я на спирката всеки ден като отиваше на работа.
Като го видеше, тя срамежливо обръщаше гръб, а той зяпаше дупето и краката ѝ добре очертани под стегнатите дънки. Никога не погледна гърдите ѝ, гледаше ръцете с изящни дълги пръсти на пианистка. Не си говореха, но днес беше първият ден на пролетта и сам не разбра как я попита:
- Какво ще правиш след работа?
Някакво огънче блесна в очите ѝ и тя отговори предизвикателно:
- Ще чакам да ми дойдеш на гости... ...
Като се прибираше я видя, че чака на спирката. Мълчаливо вървяха през целия път и когато тя отвори вратата на апартамента, един малчуган на две - три годинки като вихър се втурна и го прегърна през коленете. Баба му го хвана за ръка и го поведе към кухнята. После им донесе кафе. Още не бяха изпили кафето и бабата като се усмихваше заговорнически каза:
- В кухнята има още кафе и кекс. А ние отиваме в парка.
Още не се беше ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up
Вдъхновено от "Първи трепети" на troia