Провал. Последната отломка на човечеството съществуваше в единствения оцелял ковчег под Алпите. Апокалипсис. Освен, че не успяха да го спрат, унищожиха и малкото останала надежда. Отчаяние. Петдесет и осем години живот в една мизерна дупка под земята. Бунт. Малцината оцелели искаха навън. Лудост. Беше просто лудост.
Не че имаха кой знае какъв избор - след като единственото тао ядро, което имаха, даде дефект. Реакцията беше спряла, изкуственото слънце, топлината, водните помпи и въздушни филтри отказаха. Храна, вода и въздух нямаше. Трябваше да избират между бавна смърт или бърз край. Лудост.
Бролин щеше да отвори шлюза днес. Техниците бяха неспособни да попрaвят ядрото както поради липса на части, така и подари липса на опит. Та те бяха деца на вече починалите или отдавна полудели учени. Навън. Отговорът беше там, зад метрите титаний, разделящи съсипания свят от техния къс живот.
Какво ли наистина щеше да ги посрещне там? Вярно, че след бомбите радиация нямаше, но дали всичките тези го ...