/от поредицата разкази за Мартин и Милена- Ахарам и Евера/
Русите и коси се вееха на вятъра, който нежно ги подемаше и си играеше закачливо с тях. Евера се намираше на върха на най-високата кула, в най-високата сграда на Атлантида, наричана „центърът“. Наистина, това бе нейното предназначение, „върховните посветени“ да могат да предават мисловно-волевите си команди директно към цялата сложна конфигурация от кристали, поддържащи всичко в тази невероятна и митична страна. Евера беше останала съвсем сама, последната „върховна“ сестра на Сътворението. Огромните и синьо-гълъбови очи бяха вперени напред, далече към хоризонта, където очакваше напрегнато сигнала за нещо много важно. Това беше последният шанс за всички човешки същества! Нечовешкото взимаше връх със своята зловеща, тъмна страна, пълзейки ден след ден, час след час, превземайки човек след човек, поселище след поселище, град след град! Нейният любим Ахарам, последният от „върховните“ братя на Сътворението, беше отишъл да възстанов ...