П О С Л Е Д Н О П О В И К В А Н Е
Информационните табла в салона на аерогарата постоянно сменяха надписите си - толкова много и различни, че в първия момент доста се затрудни, докато открие с късогледите си очи зад високо диоптърните очила данните за неговия полет.
Четеше внимателно, като че ли от това зависеше животът му. До повикването за Франкфурт оставаше повече от час и той с облекчение се отпусна на най-близкото кожено канапе, прибирайки по-близо до себе си малкото самоходно куфарче (наричаше го така заради колелцата отдолу на дъното), като преметна през рамо пътната си чантичка. За всеки случай покриваше млякото от котките, както сам обичаше да се изразява. Гъмжеше от хора... "За всеки влак си има пътници, както и за всеки самолет, даскале, но тук са повече и от централна гара" - каза си си наум старецът и се усмихна.
Унесе се. Тялото му се отпусна от сковаващото напрежение. Някакво приятно
чувство го завладяваше постепенно, все едно влизаше в басейн с топла минерална вода, коят ...