Последно сбогом.
Short story
by
Владимир Владимиров Шулев
“Това, че те имах, е това, за което мечтах”
Капка сълза.
1
Леден бриз пронизва нощта, сърцето изстинало, спряло да бие. Заграбих хладната пръст, притиснах я в дланите си. Стисках все по-силно, здраво. Исках да усетя топлината ù, но тя бе все така суха и хладна. Тъмна и студена, почти непрогледна, няколко звезди блестяха, но не с искрата, с която бяха създадени, а по скоро като поглед в миналото, бледи, почти незабележими. Единствената по-ярка светлина блестеше от отдалечената малка сграда, в която пазачът отброяваше часовете до изгрева, но и тя не може да се сравни дори с мъждукането от уличната лампа, която, като крачите по тъмно, се вижда най-далеч от вас. Тишината прави студа още по-смразяващ. Отпускайки длани, усетих през мен да преминават хиляди познати чувства, радост, тъга, спомени. Побиха ме тръпки от ходилата през кръста до пръстите на ръцете и обратно, усещах ги навсякъде до момента. До момента, в който разбрах...
Тиши ...