Вървеше бавно, уплашена. Стряскаше се от ехото на собствените си стъпки, побъркваше се от мисълта какво би могло да се крие в сенките. И вътрешно се наслаждаваше на сладкия страх, наслаждаваше се на вдигнатия адреналин и изострените сетива... Тихите нощни звуци се сливаха в монотонна хармония, нарушавана от собствените и стъпки. И от още нечии...
Спря, наведе се. И усети как мекото пошляпване по тревата между могилките продължава. Престори се, че завързва обувката си, сърцето ù биещо като полудяло, дъхът ù насечен от неизвестността, перверзното ù съзнание възбудено от опасността. Той най-накрая, сякаш след цяла вечност, в един кратък миг я настигна. Пое рязко дъх през зъбите си... Съскането щеше да стресне жертвата, но той не можа да се сдържи.
Още преди тя да се изправи, ръцете му бяха на заобленото и стегнато и прекрасно оформено дупе, ясно очертано от късите панталонки. Резките движения го възбуждаха. Нейното беше... най-рязкото. И странно, противно на очакванията му, тя не тръгна д ...