Ето го Христос.
Покрит е с кръв.
Но не неговата кръв.
- Жертва! – вика той и пръска слюнки. А ние както винаги крещим в отговор:
- Водете! Водете клетника!
Но днес гласовете ни са приглушени, а сърцата сковани от страх, защото днешната жертва ще бъде последна.
Вратите на затвора се отварят и палачите извеждат навън голата жертва за нашия кървав Христос.
Самият Господ Бог, творецът на света, бе намерен виновен и осъден да бъде изяден от собствения си кръвожаден син и от нищожните си творения.
- Ще умрем. Ще умрем.
Някой зад мен все това повтаря.
- Ще бъдем богове. Ще владеем световете.
Някой друг това нашепва. ...