3 мин reading
Ръката, загребала шепа пръст от сухата почва я пробуди. Вдигна лице нагоре и погледна съществото, което се извисяваше над нея.
Човек...
Бе срещала и други човеци в миналото, но този беше... различен. Две лишени от ирис очи я наблюдаваха безизразно.
- Кой си ти? - попита го с беззвучен шепот тя.
В съзнанието й нахлу симфония от гласове, едновременно нежни и грубовати, отекващи с ехото на разбиващи се по брега вълни:
- Онзи Който се Храни с Емоции...
- Какво искаш от мен? Защо ме вдигна от земята?
Не изпитваше страх. Огромното същество беше хищник, точно като самата нея, но тя интуитивно му вярваше. Протегна жилавите си коренчета през почвата в дланта му, заби ги дълбоко в розовата плът и жадно засмука живителна течност, без да усети ни най-малка следа от съпротива.
Съществото в човешко тяло я покри с другата си шепа, обърна невиждащите си очи към небето и околната среда започна бързо да се променя.
- Къде сме? - оглеждаше се изумено тя през процепите на пръстите му.
- В бъдещето.
- Защо ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Log in
Sign Up