Едно грахово зърно. Едно, но с най-малко три хиляди извънземни модификации. Чета и пулсът ми се успокорява. Според диетурника е пригодно за цели два дни статистическо оцеляване. Тъй-тъй-тъй... размразяване на слънчева светлина, та да не се бастисат полезните изкопаеми в него. Следва тънко накълцване като смядовска луканка. Най-вероятно, за да се активира слюнкоотделянето.

Утринното слънце протегна слабичката си шия. Погледнах над нещата – нищо. Под нещата – същото положение. Но зад тях – пълна мъгла. 

Не съм сигурна, но май започвам да стоплям накъде заминава Историята. Решили са да я изпратят директно в небесния университет. Навремето трябваше яко да изгризеш конспекта с конгресите на партията, за да те пуснат да кандидатстваш "висше". А сега още след първи клас и право там! Няма как да се пристрастиш към живота. Кришна, кришна, харе кришна и си готов. Ударих една мантра наум. Няма да живеем в миналото, я! Другарят То́ле е казал: „животът е точно в този миг“. Обаче как да си набутам целия живот в един миг. Усетих, че безсъзнанието ме обхваща. Изпадна ли в неговата пълнота и започвам да не вярвам на ушите си... Загубили се били всички доказателства, че Юрий Гагарин е летял в Космоса. Жалко. Разбира се. Първо трябваше да се изработят доказателствата, а после да се провеждат събитията! Ето например, пирамидите няма с пръст кой да ги бутне. Египетска изработка. И за Исус не били много сигурни. Защо е дошъл, кой кого е шпионирал, на кого е докладвал, кога и кой ще го изслуша за последно, какъв празник е това... или само цветовете на яйцата да се узаконят... тежка материя. Обаче как съм пропуснала плазмените плеяди, нямам идея. Ве́ка, ека, еКа́ша система след система и с всяко по-високо измерение кашата замязвала все повече на туткал. А човеците се придвижвали по системите. Неясно защо, потенциалът им бил повреден и затова сега се избивали взаимно. Имало орган на пазителите... ааааа, и в ООН знаели за него...ооооо. Зачудих се. Някакви специални тестове дали се правят преди да ги включат от "централата" или всяко хрумване е добре дошло.

Имам сериозни подозрения, че съм извънземно същество. За сега без достатъчно доказателства, за да се вземат съответните мерки. Но успявам да влизам в резонанс без да мисля. Току-що го открих. Точно като на някой включен на друго ниво, но изключен напълно за този свят...

Предупреждават. Нямало вече нормални о́ра и било изпитание да се чувстваш като човек. Като компенсация можело свободно да се наслаждаваш на над тридесет официално одобрени разновидности на човешкия пол. Кой знае дали е временна хромозомна зависимост или карнавалът на чудесата предстои?! Е, с другите зависимости все някак сме се оправяли: кога със сок от кисели краставици, кога с люто шкембе или две бири. Но дезоксирибонуклеиновата киселина е стара технология. Била изостанала. Божие творение. И все пак, не е ли по-добре, който я е направил, той да си я бърника... 

Не знаех, че се изнасяме. Ами, ако ме забравят и се изнесат без мен?! Кога ще приключи всичко? С душевния катарзис на Дарт Вейдър! А, така. И полека, полека започна да ми се вдига пердето. Тъй значи. Затова отпреди две години продават неговата маска в хранителния магазин. И тогава ми приличаше на противогаз, но я продаваха против вируси.

Стори ми се, че граховото зърно показва признаци на живот, макар че слънчевата светлина днес е сдала богу дух. Или пък слънцеядството при хората е достигнало апогея си. Пробвах го с вилицата. Все така устойчиво на външни влияния като южноафрикански диамант. Търпение му е майката. И висок дух. Една минута търпение е десет години мир – откритие направено още от древните гърци. Е, аз търпение имам. Да видим гладът колко дълго ще задържи мирното положение на духа в мен. И пак се отдадох на по-лесно смилаеми събития.

Хванали били кокаин. Случайно преминаващ. Като някой дето не е на голям зор. А цената на козунаците скача. Какво пък толкова им налитат. Да се набляга на дехидратирания лапад и безглутеновата вода. Няма в тях ни кръвно, ни холестерол. Само жива енергия. В този момент някаква външна мисъл беше намерила пробив в системата и чух ясно гласа на надеждата: "извънземните ще оправят света!" Как, кога и колко точно другопланетни цивилизации ще са ни нужни? Ами ако трябват по две на човек. Дали човечеството разполага с толкова търпение.  Портал имало в Мачу-Пикчу. А останалите? То пък, нали ако ни кажат, откъде точно пристигат, има опасност да се избием да ги посрещаме. Явно засега ще се разчита само на успешно интегрираните. Докато изпратят следващата партида и магарето ще се научи да хрупа замразен грах от "Шрек франчайз". Всъщност огънят ме заинтересува, огънят. Как ще запалят свещения огън... Я, що човеци чакат и всеки вика: „Да бъде разпнат!“.

Граховото зърно започна да придобива цвят. Скоро... може и да не се вечеря. Прав е бил Бауржан Тойшибеков: „Адското търпение води до рая.“ Ако имаше и олио да му капна... не, не, така без повод, няма да се харчи. На Великден.