Dec 23, 2009, 10:11 AM

Посветено на идиот 

  Prose » Letters
1083 0 2
1 min reading
Аз бях готова да се откажа от всичко заради теб. А ти какво направи...? Каза ми, че греша и ме прегърна, сякаш съм малко дете. Идиот! Заслужи си шамара, знаеш ли? Не знам дали ако ме беше целунал, щях да изпитам такова удовлетворение, толкова силно, колкото като ти причиних болка. Ако има нещо, в което наистина съм добра, то е да причинявам болка на хората. Една година те гледах как агонизираш, когато ме виждаш с някой лепкав и тромав, поредният, направил опит да ме опитоми… и провалил се, разбира се. И се сърдеше, и не искаше да слушаш, да виждаш. Тогава защо се върна, защо ми прости, че съм те отхвърлила? Защо се напива, плака за мен и прави секс с непознати? Защо ме прегръщаше и разсмиваше? Защо ме накара да свикна с теб? Аз… с прословутата си независимост…
Дали този шамар е последната болка, която ти причиних, не знам… Но се надявам да не е така, надявам се да се върнеш в малкия ни град, но не при нея… Знам, че не те обичам, не те искам. В момента, в който отново се превърнеш в моя ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Доротея All rights reserved.

Random works
: ??:??