2 min reading
Влизам под кожата ти. Топло е. Кръвта ти ме залива. Тъканта ти ме покрива като пухеста завивка в буреносен ден. Аз съм вирус. Във водовъртежа се спускам стремглаво. Водовъртеж от буйната река на кръвта ти. Тя разклонява се и аз плувам по нея. Малък и незначителен съм, поне засега. Когато ми стане достатъчно топло, тогава ще се размножа. Ще усещам гъделичкане по краищата на пипалцата си, ще усещам топлина, идваща отвътре на самия себе си. Заразена си. Не можеш да избягаш. Всъщност, дори не го осъзнаваш. Има време. Сега плувам в кръвта ти. Озовах се в пещера – високосводеста... Сърцето ти... Поглъща и засмуква кръвта ти, после пак я връща - като Сцила и Харибда. Чувам силен хриптеж и усещам как всичко се тресе от свиването на сърцето ти. Аз съм в сърцето ти. Реката изсветлява. Прочистила угризенията си, но не и от мен. Аз останах. Скрих се в едно от кръвните ти телца, в което и сега пътувам, като лодка приютило ме е. Нося се нагоре-надолу. През белия и черния ти дроб преминах, после цамб ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up