Поредният ден, заобиколена от толкова хора, усмихната, привидно щастлива и  още толкова нагласена и приветлива за хора, които не ме вълнуват... Поредният ден, в мисли за теб... поредният ден, който ще мине без да съм успяла да ти кажа:  Липсваш ми...

Поредният ден, в който ще си вярвам, че съм щастлива, хвана за ръка някой пореден клон от цялото дърво, което изградихме  с теб... дървото на Любовта, чиито корени са твърде дълбоко, за да сме заедно...

Обичам те - толкова лесно за изричане и толкова трудно за изпитване... Дума, носеща радост и щастие и  чувство, носещо разочарование след Голямото щастие... 

Нямам сила да ти кажа, че ми липсваш... не виждам смисъл да кажа, че още  те обичам и че те не можаха да те заменят... няма смисъл, поробен си от чуждите думи и грешки на хора, които никога не са били щастливи по такъв начин...

Виновна ли съм?... Че живеем във време, където цари принципът: "Щом аз не съм щастлив/а, и  той/тя няма да е...?" ... Където хорската злоба и завист е безгранична и все повече започваме да си вярваме, че "Няма за какво да завидим." ... 

Не виждам смисъл да ти казвам, че те искам отново , не виждам надежда,за да се справим срещу цялото това лицемерие  и хорска клюкария..

Не виждам смисъл в думите си, не виждам болка в очите ти... тази, която виждах, щом те наранявах и тази, която ми даваше сили да се извиня и да продължим напред...

Нямам сила и вяра, за да ти го кажа...

Затова мисля, че те обичам... много повече от едно Обичам те!