Повей, ветре! - притча
Бил ясен пролетен ден. От ония, в които топли ветрове от Юг пристигали и стопявали с дъха си и последните снегове, криещи се по северните планински склонове. С тях се завръщали и птичите екскурзианти, които всяка есен тръгвали да се забавляват по южните екзотични страни. Те често пътували заедно и си помагали взаимно. Ветровете, нали са се нажегали в топлия юг, сгрявали птичките, защото горе в небето е студено, особено когато летиш и то на дълги разстояния. А също така им помагали да летят по-бързо и с по-малко усилия като духали в крилата им по посока на полета. А птичките от своя страна се отблагодарявали като пеели прекрасни песни, когато спирали за кратки почивки, за да се наспят Южняците…
И така в един ясен ден се озовавали отново по родните места. Южняците се захващали с почистването на земята от отдавна почернелия от кал останал сняг. И я сгрявали, за да могат цветята и тревичките да повдигнат челца. Цялата природа се събуждала от топлата прегръдка на Южни ...