- Готов ли си? – попита Мора с престорено любопитство, когато прекрачи прага на тъмното подземие.
Светлината от коридора се пръсна между колоните, дълги сенки се плъзнаха по пода, после тежката врата зад нея хлопна и всичко отново потъна в мрак.
Тя вече знаеше отговора, но попита от куртоазия и някак по задължение.
- Да! – От далечния край на залата проехтя уверен отговор. В студения му тон се доловиха хищнически устрем и триумфална сигурност. Тежки стъпки се отправиха към нея.
Мора потръпна. Подземията не ѝ се нравеха. Нито пък студът и тъмнината, които неизменно царяха тук. Някога, много отдавна, тя истински се наслаждаваше на тъмнината на подземното кралство, дори намираше някакво странно очарование в нея. Да вижда там, накъдето мнозина не смееха да отправят взор, да пристъпва там, където никой не се осмеляваше да сложи крак, да се спуска в бездни, тъй мрачни и дълбоки, че само мисълта за тях извикваше страх у всеки – за нея бе забавна игра. За да се развлича, когато всичко това ѝ д ...