Студените пориви на вятъра преминаха на вълни през проядените зъбери на високите градски стени, спуснаха се в ниското сред крайните редици от схлупени къщурки, завихриха прахоляка от неравните калдъръмени улички, разбудиха листата в бръшляните, в старите брястове, в каваците и поеха невидими към сърцето на града. От сенките на една тясна улица в квартала Къпало се измъкна нечовешки силует – мърляв и прегърбен, с крайници, които като че ли всеки момент щяха да рухнат под тежестта на торбата, която носеше на гърба си. Огледа се боязливо и щом поредният полъх разроши рехавите, сплъстени кичури по главата му, изви шия нагоре и вдиша дълбоко. Вятърът носеше притъпеният дъх на канали, на душлив пушек от комините на фурните, в чиито търбуси скоро щяха да бъдат хвърлени първите самуни хляб, но най-вече – влажният, изострящ сетивата вкус на дъжд. Съществото примляска жадно и с непохватни подскоци пое през дългите притихнали улици на Адория към хълма Сиян, където се издигаше кралския палат.
Адор ...