13 min reading
Прах
Една застинала сенчеста фигура, красиво очертана в добре стъкмен огън. Нежната фигура на едно момиче, загледано в пламъците, протягащи горещи езици. То събира сили от жаравата, проправя път на сълзите си, които се съпротивяват на мъката и не искат да потекат на свобода. Изящните извивки на лицето и ги очакват с прелестната си хладина, но болката е толкова тежка, че младата и душа е полегнала като априлска трева в опустошителен порой. Напълно смачкана в калта и сякаш без надежда да се изправи отново...
Единственото, за което се моли, е да плаче дълго и неутешимо, после да заспи неусетно. Но вместо мечтаната милост, пред очите и продължават да се мятат зрелищата на изминалите дни.
А пролетеният ден се радваше с цялата си светлина на гибелта на крехката и душа...
Завчера утрото я събуди с досадни светлинки, които проникваха в затъмнената и стая, нарочно се гонеха по студените стени, за да попречат на покоя и. Елена още не се беше насладила на съня си. Цяла нощ протягаше белите си ръц ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up