- Здравей, прашинке!
- Здравей, прашинке! И ти ли си прашинка, прашинке?
- Всички сме прашинки, прашинке.
- Не звучи много утешително, прашинке.
- Утеха ли дириш, прашинке, или да си прашинка, прашинке?
- А не може ли, прашинке, и утеха да диря – и да съм прашинка, прашинке?
- Не може, прашинке… Прашинките сме неутешими, прашинке.
- А защо, прашинке?
- Защото сме прашинки, прашинке.
- А не може ли, прашинке – с много труд и жертви – да станем нещо повече, прашинке? Например скали, прашинке?
- Може, прашинке – с много труд и жертви всичко може, прашинке. Но е лишено от смисъл, прашинке.
- Как така, прашинке? След много труд и жертви – и да не сме скали, прашинке? ...