“Праведният, който отстъпва пред нечестивия е като мътен извор и развален източник“, Притчи 25:26 .
В друга редакция стихът гласи: „Както мътен извор и замърсен кладенец, така е праведният, който се поклаща пред безбожния.*
Праведният е човек, който се старае да спазва Божите изисквания. Нечестивият или безбожният е този, който не признава Божието съществуване или не се съобразява с Неговите изисквания.
Като земен човек, обаче, поради различни неблагоприятни обстоятелства праведният може, образно казано, да се поклати, да направи грешка, да се спъне и да се подведе по думите или настояването на нечестивия. За такива случаи нашият народ има поговорка „ с какъвто се събереш, такъв ще станеш“.
Това се случва обикновено, когато праведният не е в своя среда, а сред хора, които не признават Бога или казват „Бог няма да види, Той не вижда, Бог няма да разбере “ и др. п. С такива думи те увещават праведния , разколебават устойчивостта му и го подвеждат да ги последва в недостойните им дела. Те са готови да правят зло. Те затова са си създали и име на нечестиви, т.е. хора не зачитащи честност и добродетелност. Както се казва в Псалм 36:1 : “Беззаконието на нечестивия свидетелства на вътрешното ми сърце, че пред очите му няма страх от Бога.“
Сред компанията на тези „приятели“, праведният, дори и да съзнава, че това, към което го водят не е добро, чувството му за себе контрол отслабва, замъглява се и неусетно се заплита в нечестивите им дела. Запленен от някакви обещания за по-добър живот или бързо и безпроблемно забогатяване, отстъпва от доскорошните си принципи и се подлъгва по грешните им мисли и действия. Естествено, това не остава без последствия за него. “Който казва на нечестивия: Праведен си, него народи ще кълнат, него племена ще мразят“ , Притчи 24:24.
В Божието Слово такова поведение е сравнено с „мътен извор и развален водоизточник“. Значи, този човек продължава да върши някакви дела, но при новите обстоятелства делата, „водата“, която излиза от него, вече е замърсена. А с нечиста вода не може да сториш нещо много добро или полезно, както с чистата вода. Т.е. мислите, действията и делата му – кражби, лъжи, коварства, измами и др. не се одобряват от Бога.
С риск на някого да се стори прекалено, ще цитирам още няколко стиха в подкрепа:
„Пътят на нечестивия е мерзост за Господа,
а Той обича този, който следва правдата“, Притчи 15:9.
„Отдалечавай се от всяка несправедлива работа и не убивай невинния и праведния;
защото Аз няма да оправдая нечестивия“, Изход 23:7.
И все пак, както за мътния извор има надежда да се утаи и разваления водоизточник да се поправи, така и за отстъпилия пред нечестивия – има време да се осъзнае, да се покае и възстанови правилните си взаимоотношения с Бога. Защото, Бог е готов да прости на всеки, който искрено се покайва.
„Блажен оня човек, който не ходи по съвета на нечестивите и в пътя на грешните на стои,
но се наслаждава в закона на Господа и в Неговия закон се поучава ден и нощ“, Псалм 1:1-2.
И какво като не ходи по съвета на нечестивите? Ами „Ще бъде като дърво посадено при потоци води ,
то дава плода си на определеното време и листата му не увяхват“, Псалм 1:3.
*Изд . Верен 2002
© Anastasia All rights reserved.