Правилата на играта
-И повече откази не приемам! Стига си се оправдавал с тази твоя работа, че не сме се виждали от по-миналата зима. Последния път ние бяхме у вас, сега е ваш ред! Казвай за кога да го планираме? - сърдито нареждаше приятелят ми в телефонната слушалка.
Прав беше, да му се не види! Погълнати от проблемите на своето битие, не забелязвахме как се отронваха дните, а с тях сякаш се изнизваше и по-приятната част от престоя ни на този свят. Това нямаше да е чак толкова зле, ако не се броеше обстоятелството, че с отшумяването на славните времена, изпълнени със студентски лудории, някак си безвъзвратно се разделяхме с порива в сърцата си. Вглъбени в себе си, неусетно губехме хлапашкия си стремеж към разчупване на капсулираното си ежедневие. Прав беше, така е!
-Добре, нека да бъде тази събота, защото отложим ли го във времето, считай начинанието за архивирано. - съгласих се аз.
-Така да бъде! Е-е-е, трябваше да ти се накарам, та да вземеш да кандисаш! - възтържествува той.
-Хайд ...