Правиш своята стъпка… Судено ми е, а искам да се стопля. Вали. Толкова много оставени стъпки на нечий обувки, преминаващи през всички тези локви. Погледите са надолу, а всеки мечтае уверено, успешно нагоре. Въпреки всичко това, там долу има толкова смисъл. Някои прашни, окаляни, все още има непознат, предлагащ да ги излъска. Всеки се заглежда по това, което блести, колко в мрака разбират красотата. Не искам да те блокирам, правейки опашка от единия, чак до другия тротоар, с всички чакащи да лъснат своите обувки, замърсени от прахта на нечия съвест. Докато стоя се загледах как всички мъжки, женски, детски, модерни, старомодни, спортни, елегантни, високи, ниски - всякакви минаваха и оставяха своята стъпка. Времето навън бе капризно. Ту топло за кратко, ту отново горчиво и коравосърдечно, вятърът разпиляваше косите, таолетите, дори стъпките заличаваше. Ту-ту, като звукът на преминаващо влакче, влакчето на твоя живот, но без теб. Останал обрулен, само по вехти обувки, своите стъпки оставящ. Онези следи, красиви, тайнствени, като почерк на своя стопанин. Не! Не господар, а на своя партньор! Някои проследявах с поглед, други хващах точно в момента когато обувката продължава, а стъпката остава. Така както аз седя на едно място и чакам реда си за променя. Времето ги заличава, обувките продължават. Накъде? Аз не знам. Все още си седя. Идват още и още, да искат и чакат. Някой много, много далеч с надеждата чакат и чакат когато стане добре, тогава да се върнат. Да седнат така както в изискан ресторант и по право да си поръчат това, което им харесва. Някои хора започнаха да викат, други да замерват със съсипаните си, чакащи обувки. Навсякъде бе точно както когато кошер се рои. Но ние толкова много намаляваме, толкова много се делим! Както пакостливото дете, подхвърлящо своята стъклена, коледна играчка - замръзнал поглед, докато все още парчетата се люшкат по пода в краката му. Но това са нечии съдби! Казах си, това е животът. Моето време. Времето на този отпред и онзи отзад. Този продавач на красота, чистейки чуждата мръсотия и създаваш, като чисто нови, старите, пострадали, преживяли обувки. Това е нашето време. Той не бе магазинче за нови обувки, а един обикновен човек, но толкова много въздейства и създаде едновременно гордост и с това и стойност. Като фокус само виждаш как ги бърше с кърпичката си, а в действителност ги ремонтира, подшива, подлепя, изрисува. Няма да те блокирам, нито да викам за калните души, животи, грозотата, несправедливостта, егоизма по света, ще те поканя да застанеш до мен, зад мен, с мен тук. Навярно ти се е случвало, виждал си човек, достоен такова да работи, но навярно само, ако видиш с очите си това и сега през тези времена, ще се убедиш, че е различно. Ще видиш, чуеш, разбереш, усетиш … ще почнеш и ти да търсиш стъпките, ще променяш, създаваш, градиш с тях, оставящ след себе си ценност. Нещо, което си заслужава да последваш, да се върнеш или да си промениш посоката. Заради тази магия, не те блокирам, не ти преча, защото не съм алчен, каня те. Избираш. Навярно всичко при теб върви добре - все едно някой е лиснал канче с вода, така както на първия учебен ден правят близките, преди да излезеш, пред теб, така да ти върви. Избираш как да успееш да ти е добре, какво е добро, как да постигнеш по-добър Дом. Вече не чакам, въпреки че седя на едно и също място. Навън става сурово, много предпочитат на защитено, подслон, хубава музика, дори храна, любимата работа, хора, просто пред екрана със забавата на някой канал, сгушен до своята половинка. А ти седиш над шахта на канал. Така както навремето ни плашеха малките деца, когато не слушаме, че от там ще излезе Торбалан и ще ни отведе. Отведени или съблазнени, в чужбина вече порасналите деца строят живота, кариера, образование, намерили любов, изоставили старите си имена, език, планове, път, планове, вещи и обувки. Обувки с които са ходили да тренират, от състезания протрити, но като броня или амулет в нечии ъгъл на гардероба запазени. Запазени моменти, хора, неща, на снимка, протрет или в съзнанието, това което има стойност увековечаваме. Увековечаваме онези различните стари непотребни обувки в съксия, полагащи любимото цвете. Цвете живо, но как на любимите същества да им го пратим, носим? Носим, само това което е важно!- чуваме, когато сме на летището и имаме повече багаж. Багаж, за когото трябва да заплатим допълнително или да се откажем. Отказваме се от това, което значи за нас-боли. Боли когато трябва да се лишим. Лишаваме се цял живот в името на нещо. В името на нещо създал десциплина, отговорност, упоритост, увереност , чест, достойнство, интелект , красота, стойност. Стойност, стара обувка за един и за друг - непотребна вещ. Непотребна вещ в потребна саксия направил, същия този човек, които сега придава блясък на всички обувки. Обувки-саксии от тук, чак до летището. От летището чак идват да си оправят обувките при него. При него, като феномен ти виждаш минало, бъдеще и настояще. В настоящето още седя на същото място, но разбрах толкова много неща-създаваме Времето. Дори вече когато виждам стъпките, от тях не номер, а мъдрост прочитам. Прочитам колко много различни хора има, с таланти, професия, открития, визия за интелигентен растеж и просперитет. Просперитет посоката и целта, удовлетвоеността дори когато е студено и искам да се стопля.

   -Ще направиш ли своята стъпка? Дойде вашият ред – този човек те приласкава.

Пред мен – богаташ, лъскащ чужди съдби, правещ саксии и стъпки.

Не от ония лъжеш, заблуждаващ, мамещ, уж просещ и събираш резултата от чужд труд. Крадящи чужд бизнес, богатства, мечти. Отблъскващ ядящ от всеки, но сам.От злоба, завист, лакумия или без причина рушащ.
А
привличащ и даваш смисъл, сигурност и стимул. Създаващ причина, мотив. Възхищение, обединение, гордост. Заличаващ проблемите, грижите, несгодата, от калта, като игра на пластелин, създаващ красотата във всичките и проявления. Оставил всичко това, за да

цениш, научиш, разбереш, създадеш, опазиш.

Когато ни е тежко, несправедливо, поднесено сгромоляващо се небе, не всеки би искал и могъл да трансформира всичко, от което се освобождаваме в това, което действително ни прави силни. Толкова много нанесени щети, дупки, които запълва с потребното, практичното, полезното.

Този човек в миналото, настоящето, бъдещето – всеки един от нас в безкрайността на Националността.
Правиш своята стъпка.