Накрая ми вкисна и хвърлих оставката на президента, викам му:
- Бе Гоче, да ти иба и държавата – търси си други министри. Кой продал жена си, кой откраднал десетте божи заповеди, кой заклал на комшията магарето – все правителството виновно, гаче съм длъжен да вървя на всеки след задника. Накрая министрите ми обявиха стачка, не щат да са слуги на народа и туй то. Прави са хората, стига с това слугуване, дори в конституцията или във всеобщата декларация – вече не помня – беше упоменато: всички се раждат свободни. Е свободни, свободни, ама се оказва, че ние от правителството хич не сме свободни и все трябва да слугуваме някому. Край – стига толкова!
Ми то нямаше начин да не се стигне до провал при тия лоши условия за труд и ниско заплащане. Най-напред ми изрева министърът на външните работи:
- До тук съм – казва – бай Раде, с тая министерска работа. До гуша ми дойде от скитане по света немил-недраг за грешни стотинки да оправям кашите с външната политика, дето забърка предишното правителс ...